Пътувам към Силистра. Закъснял съм с плана, а срещата ми започва след няколко минути. Нямам време да се настанявам. Още повече, че дори не съм избрал хотел.

Навигацията ме води нанякъде, където според нея е Силистра, но аз нямам никаква идея накъде отивам. Отново. В един момент просто спирам под едно дърво, защото е 36 градуса, а сянката е доста важна, когато караш черна кола.

Оказвам се до автогарата.

Тя изглежда като извадена от постапокалиптичен филм. Харесва ми. Срещата минава и решавам да се насоча към хотела, който съм избрал междувременно. От досегашния си опит съм научил, че вече не вярвам на снимки, описания и обещания за паркинг. Ще отида на място, ще го видя и чак тогава ще запазя.

Часът е към пет следобед.

Спирам в центъра и виждам, че има зона за паркиране за фифти сентс. Докато се суетя да въведа номера и да пратя SMS, от съседната банка излиза охраната и започва да ми говори нещо.

Аз изобщо не го слушам. Зает съм да бъда изряден гражданин.

Пращам SMS-а и чак тогава разбирам, че човекът се е опитвал да ми каже, че проверяващите вече са си тръгнали, а шофьорът на паяка е болен.

Good to know. Но вече е късно.

Хотелът изглежда изненадващо добре и струва 39 евро на вечер, което след Крапец ми се струва почти като хуманитарна помощ.

Докато чакам да настанят хората преди мен, правя резервацията през Booking.

Оказва се, че има и СПА. И закуска. Включени в цената. Топ.

Настанявам се и правя няколко обиколки на парка до реката. След Крапец и пътя през жътвата, Силистра ми се струва почти град с институции. Има река, парк, хора, сенки, пейки и някакво усещане, че цивилизацията не е напълно капитулирала, а само е излязла за обедна почивка и е забравил да се върне, защото е петък. Отново се озовавам в центъра, където се оказва, че ще има закриване на детски фолклорен фестивал. Има деца от Чехия, Сърбия, Румъния и Молдова. Хората се радват.

Местните пияници надигат двулитровки с бира. За тях това е като жива музика с оркестър, само че без куверт. Идва време за вечеря и решавам да дам шанс на ресторанта на хотела. Изглежда най-прилично от всичко наоколо, което след последните няколко дни е достатъчно.

Тъй като съм на Дунав, решавам, че ще ям местна риба.

Питам сервитьорката какво би ми препоръчала. Тя ми препоръчва сьомга. Само това ядяла. Все пак добавя, че хората много харесвали шарана. Уверява ме, че нямал вкус на тиня. Имаше.

На сутринта закуската е божествена.

Буквално няма за какво да се хване дори експертът по ресторанти Мрънкалин. Всичко е прясно, истинско, вкусно и подозрително безупречно за цената, която съм платил.

На съседната маса седи мъж с розова ленена риза, зализана назад дълга коса, голям златен пръстен и златна гривна. Изглежда като италиански мафиот от Айдемир. Оказва се пастор на някаква секта. Говори за Исус и какво искал да ни каже. Появяват се още сектанти, включително един чернокож мъж с тениска Joshua 1:9, който говори перфектен български. Започва разгорещен разговор за броя на църквите в Лом и как били повече на глава от населението от тези във Варна.

Не исках да знам повече.

А и СПА-то ме чакаше. В СПА-то симпатичен чичко взима проби от водата на басейна. Не знам кое ме впечатлява повече — че е от ромски произход, че е любезен, или че наистина взима проби от водата. И трите неща някак ме изненадват, което казва повече за мен, отколкото за него. Питам го нещо съвсем обикновено и той изведнъж ми се зарадва така, сякаш не му се случва често някой да прояви внимание към него, без да му говори като на част от инвентара. Почти си ставаме приятели. Включва ми всички видове сауни и парни бани и си продължава с делата. Оставам сам. Цялото СПА е мое. Явно ходенето на сауна не е богоугодно дело. Но за моята вяра няма проблем.